автор: perlita

Чакам, дерзая, мечтая, крещя,

протягам ръка да уловя - онази
надежда, която ми даде и после пак си прибра.
Помня още пролетния мирис на
свежест и любов.
Помня онзи оптимизъм, когато щастието улових.
Помня очите пълни със смях, а не запомних,
кога изгубих те - мой райски свят.
Чакам, дерзая, мечтая, крещя
и моля се да не усещам тъгата,
че пътя си мога да не извървя.