Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 0
Всичко: 419

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтафлейтистът
раздел: Разкази
автор: jelyaznovski

на джой енджълс

Вървя по старата бетонна пътечка. Някога е била радост и забележителност, сега е напукана и позеленяла, краят й е оръфан и опира в торището на двора.
Там събираме зелените отпадъци, истинския кошмар за пишман земеделците от града. Защото може ли селски двор без треви и зелени остатъци, а като забрани кметът да ги извозваме край мерата, това ъгълче на двора започна да расте като пришка. И колкото повече расте, толкова по- миризлива и непредвидима става пришката, даже си мисля, че вече никога не ще изчезне, защото нямам сили да изнеса боклука на тротоара, а до бунището транспорт не може да стигне. Така зеленясалата напукана пътека остана с ограничена отговорност– само да пази чорапите ми от влажната земя, когато реша да се ядосам за разнообразие.
Тътря чехли по пътечката с ограничената роля, климам тъжно, мисля си за моите си лоши неща, а наоколо е сиво и тъмнее от влага и облаци. Тръгнах да дозагърля жълтата роза, дето Нина я прихвана от бензиностанцията, гледам я кучето, я някаква къртица са ровили до корена. Залисвам се, а и зимата щяла да дойде вече, казаха по телевизията. И се влача с мотичката, общо взето уморено и безразлично, когато някой ми подсвирна от сливата. И не само ми подсвирна, а и ми изсвири на тънка флейта кратичко, но толкова красиво парче, че се спрях да не раздвижа въздуха към някоя грешна дупка.
- Здрасти!- казвам.- Здрасти, кой си ти, добранчо, в лошия тъжен ден?
А флейтистът мълчи, нито свири, нито шава, да ме подсети къде да го диря.
Оглеждам се, ще ми се да здрависам композитора или поне с едни добри очи да го замеря. Няма го. Тръгвам към розата, дето ще ме разкървави, понеже и не виждам добре, а флейтистът пак се закача.
- Покажи се, Добранчо, може и хабер да ми пратиш какво да направя за тебе, дето единствен ме зачете в тъжния ден. И къщичка мога да ти скова. Ако искаш купешка- купешка къщичка ще ти кача на сливата. Ако пък ти се скита под небето, храница ще ти слагам на поставка. Каквото кажеш…
Ето такива задочни и мислени приказки изказвам на флейтиста, а той се е прикрил някъде– нито сред бодлите на шипката, нито сред дробинките на булчинското перо, нито в клечиците на люляците шава.
- Добре тогава, Добране!- доядява ме малко.- Добре играеш на мижитарка, обаче аз си имам работа…
Вече се одрах на розата, замириса ми гумното-зеленище, а аз си мисля за композитора.
Сигурно с този глас има червена шийка. Не може да не е червена, червеното е топъл цвят, затова така ме затрогна песничката. И сигурно има жълта блузка, жълто коремче де, царски цвят, също топъл, слънчев и пак по същите причини го откривам като такъв. И със синя шапка, непременно синя, и едно синьо пискюлче подскача чак до черната човчица. А под нея- зелена папионка, защото на жълтата блузка каква друга папионка ще върви. И целият този цветен вихър се събира в една …кафява опашка.
Ей тия опашки, все развалят приказките. То и на грипа опашката е най-опасна за нас старците, защото нали вирусите от опашките са свикнали с лекарствата, станали са устойчиви и яко ръфат.
- Такива работи, Добране, все пак много благодаря, защото поне чух какъв майстор си и от чутото те нашарих, та денят се пооправи…
И се прибрах вкъщи да се мажа с денатуриран спирт.
Разказвам на Нина за певеца. А тя се смее.
- Това да не ти е папагала на Сашо. Това е обикновено синигерче. Най-много да е сивосиньо. Ама ти си се заплеснал в мокротията и затова …
Де да знам синигерите тук ли зимуват…Сигурно е така, щом жената казва.



Публикувано от aurora на 27.01.2010 @ 14:35:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jelyaznovski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2022 год. / 05:26:20 часа

добави твой текст
"флейтистът" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: флейтистът
от shtura_maimunka на 30.01.2010 @ 13:27:04
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Прекрасен свят ни показваш.Дано повече хора умеят като теб да чуват и виждат невидимото и нечутото!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:04:56
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря, добро шебече.

]


Re: флейтистът
от radi_radev19441944 на 29.01.2010 @ 16:25:06
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Пази го този композитор, приятелю. Той заслужава


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:11:20
(Профил | Изпрати бележка)
заслужава...

]


Re: флейтистът
от anonimapokrifoff на 28.01.2010 @ 20:48:23
(Профил | Изпрати бележка)
Евалла!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:08:08
(Профил | Изпрати бележка)
аллах керим.

]


Re: флейтистът
от kristi на 28.01.2010 @ 12:57:28
(Профил | Изпрати бележка)
И в тъгата ти има уют, в който се чувствам като дете, изгубило своя си.
Ех, дяд желяз, да намерим боички и за кафявите опашки, а!

Поздрави и на пътечката, и на розите в двора, и на флейтиста, и на Нина, и на зого - на целият ваш свят, гушнал се в топлия ви дом!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:07:14
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря, мила кате. бъди здрава.

]


Re: флейтистът
от GINKO_PRIM на 27.01.2010 @ 14:54:24
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, приказнико! Чак до морето стигат тия твои "добри очи"... и замерят... :))
Радвам се, че ме разходи по топлите цветове на душата си!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:16:37
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря, чак от морето ме лъхна чист въздух.

]


Re: флейтистът
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 27.01.2010 @ 14:43:55
(Профил | Изпрати бележка)
Сивосиньо ама пее! Като повечето истински певци!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:09:31
(Профил | Изпрати бележка)
пее...

]


Re: флейтистът
от joy_angels на 27.01.2010 @ 15:30:27
(Профил | Изпрати бележка)
Този разказ ме разплака, ДЖ! Но ти знаеш...
Благодаря ти за посвещението, Човеко! Искам да си тук! Моля се да си тук... Липсват ми белите ти разкази. Липсваш ми.
Радост


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:10:25
(Профил | Изпрати бележка)
ти знаеш, радост...

]


Re: флейтистът
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 27.01.2010 @ 16:00:13
(Профил | Изпрати бележка)
Здрасти, добранчо! Майсторски си нашарил и това разказче с багрите на художественото слово. Все се питам къде си по-добър - в прозата или поезията. А то било - в живописта и музиката.

п.п. А за торището не се безпокой. Аз изкупувам боклуци. Като дойда пролетес, обаче, да си им предал търговски вид:опаковка цвят и аромат. Иначе, сливи - йок!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:15:26
(Профил | Изпрати бележка)
здравей, приятелю любезни.
бъди спокоен за торището. чакам те със сливите.

]


Re: флейтистът
от Silver Wolfess на 27.01.2010 @ 17:53:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Божееее, липсваше ми, дяд Желяз! Скоро не съм те чела. Аз ли не се завъртам много тук, ти ли не си публикувал, но ми липсваше мекия ти рисунък и добротата, която струи от творбите ти.
Поздрав на синигерчето, на Нина, на селото, на пътечката и т.н... Да сте живи и здрави!


Re: флейтистът
от jelyaznovski на 14.05.2010 @ 23:18:22
(Профил | Изпрати бележка)
чест за мен, сребърна.
бъди здрава.

]