автор: dara33

"...трептеше цялата ми същност
от непокътнатия спомен на насладата."

К. Кавафис


И търсех те сред камъните сиви.
Дори стените тихо галех нощем.
Разкъсвана от огнените спомени
и дивните, безумни, ярки нощи.
Потънах в дебрите на Ада.
Завлечена от любовта коварна.
Сърцето сякаш пепел стана, а
ти от нежен ангел - камък адски.
И гледах сивото лице на демона.
Мълчах, като презряна грешница.
Не можех. Не! Не исках да забравя.
Онези наши люлякови нощи...