Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Преди седем нощи за пръв път ми се яви Господ и ми говори. Беше много конкретен – като образ и като слова. Яви ми се като двама души едновременно – като последния цар на Атлантида Трос и жена му Сара. Говори ми дълго, ту с нейните уста, ту с неговите, убеждаваше ме – не ми заповядваше. Сигурно ме знаеше какъв съм – ни се водя, ни се карам – та беше хрисим и мил и използваше логически аргументи, а не чудеса. Казах му, че няма да стане. Дълго спорихме, накрая паднах на колене и се помолих. Нему се помолих, да ме остави да се наспя. Знам, рекох му, Господи, че ще бъде волята Tвоя, но сега ми се спи. Да говорим утре, а?
На следния ден продължихме пътуването с другите и аз не говорих с никой за видението си, но много мислих. Накрая реших, че не мога да направя това, което искаше от мене Господ – аз да не съм Сина Божи? Само той може всичко в името Господне.
На вечерта Той ми се яви пак, този път бе в лика на овчар от равнините. Говорихме дълго, разказа ми много неща, много ми и показа. Най-много задържа на образите от гоненията на народи от други народи, но ми показа и лагерите на смъртта, и политически убийства, и бедност, и глад, и деца, умиращи без къшей хляб и после ми показа света след това, мирен и добър в името на Любовта човешка от Бога дадена. Разчувства ме, честно, но не можа да ме убеди. Нямам сили за това, Господи, рекох. Той ме погали по косите и рече, че пак ще дойде. Заспах и цяла нощ сънувах деца като скелети и умиращи хора и девици, които скачаха от скали. Той бе обещал да не ми праща видения освен нашите разговори – така че от мен ще да са си били тези сънища.
На третия ден само лежах в градината и чаках вечерта. Другите ходеха насам-натам, но мен ме мъчеха мисли – тежки мисли. Ако го направя, как ще бъда нататък, как ще се помиря със себе си и със света. А ако не го направя? Не! Няма да го направя, някой друг да го стори – лесно е това, всеки може да го направи. За пари всеки ще го направи, а много и без пари биха го сторили! Когато Господ ми се яви по залез слънце на третия ден, това му и рекох. Не си прав, каза той, това, което те моля е най-трудната задача за човека, защото трябва да е жертва, да боли вовеки и да разбираш, че е жертва, когато го направиш. Никой, дето ще вземе пари за това, няма да го разбира, нито ще вярва. Ти само можеш. Не, още не мога, Господи, рекох му и се обърнах към дънера на дървото, до което бях постлал плащеницата си. Гръб му обърнах, но пак пред мене беше. Пак ще дойда утре, рече.
На четвъртия ден застана до мен още от сутринта, ходеше до мен без образ, само дух чист и светъл. Показваше ми всичката красота и любов по света, която щеше да остане самотна без Него, но и без моето дело. Пясък като скъпоценни камъни проблясваше под сандалите ми. Небе като безкрая обгръщаше ме и ме правеше на облак. Вятърът носеше мирис на сладък прах, на конска пот и на млади момичета. Шумът на листата в клоните беше като шепот на звездите, които през деня не се виждаха, но бяха с нас всеки миг от живота ни. Когато отпих вода от паничката до кладенеца, усетих гърлото си хладно и живо. Когато натопих ръката си в коритото, кожата ми се сля с водата. Когато погалих сухата трева, усетих жегата в жилките и. Цял ден Той ходи до мен и всяко нещо, което поглеждах, помирисвах, докосвах, чувах... – Той го правеше част от мен на мига и мен правеше част от него. Когато дойде вечерта, бях изтощен да бъда едно със Света. Седнах, не, паднах възнак на сламата пред обора, където бяхме спрели за вечерта. Разбра ли сега? – попита Той. Разбрах, рекох аз. Съгласен ли си тогава? – но аз вече бях заспал дълбоко и от много нощи насам не сънувах нищо. Бях едно със съня.
На петия ден още със събуждането си се огледах за Него. Нямаше Го във видима форма, но знаех, че е навсякъде. Огледах се и видях старо смокиново дърво. Избрах си да Го видя в него – прегърнах дървото и казах, ще го сторя, Господи. Разбрах какво искаш от мен и каква роля си ми отредил. Само Синът ти, Господи, има сили да бъде едно със Света. Аз съм малък и ще сторя онова, което искаш от мене. Кажи ми как искаш да го направя?
Почини си утре, рече Той, а вдругиден, щом превали полунощ и в градината дойдат стражите, ти иди и целуни Сина ми по устата.
Публикувано от aurora на 26.01.2010 @ 10:13:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1312 четения | оценка 5 | показвания 121024 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Да бъде волята Ти" | Вход | 9 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Да бъде волята Ти от marcusjunius на 27.01.2010 @ 12:07:52 (Профил | Изпрати бележка) http://marcusjunius.blogspot.com/ | Нистина много благодаря на всички за коментарите - за мен този текст, писан преди почти две години, е много важен.
Разбирам, че донякъде е противоречив. Но дали наистина? Не поставя под въпрос нещо, което вече да не е било поставяно под въпрос - и даже, надявам се, го прави с умерен тон. Дори не е оригинален, в този смисъл, като идея. Но не това е важното.
Някои от коментарите ви ме накараха и да се върна към първата му публикация - под нея някой, подписал се анонимно като "hristijanin" (да, точно по този начин) е коментирал, че текстът е "гностическа глупост", написана от неверник или човек, объркан във вярата си. Ако текстът има някаква цел, то това е може би тази - да накара всеки да се замисли в какво точно вярва и какви точно сламки вади от очите на ближните, преди гредите от своето око. |
Re: Да бъде волята Ти от Ufff на 26.01.2010 @ 10:36:26 (Профил | Изпрати бележка) | Ама много ме замисли, да знаеш! |
Happy end от Demetros на 26.01.2010 @ 11:31:25 (Профил | Изпрати бележка) | Сигурно накрая след като е изпълнил волята божия "най - трудната задача" и е решил да стане пак "едно" със старото смокиново дърво и за тва се обесил на него не от друго а от щастие и усещане за завършеност и удовлетворение та от там нататък и всите самоубийци за това си слагат край на живота хората защото са безумно щастливи и някак си премъдрели |
Re: Да бъде волята Ти от marcusjunius на 26.01.2010 @ 12:24:19 (Профил | Изпрати бележка) http://marcusjunius.blogspot.com/ | Благодаря на всички за коментарите.
Деметрос: Самоубил се е според Матей.
Или пък, според „Деянията на апостолите”, е избухнал на парчета и вътрешностите му се разпилели по някаква нива.
Или пък, както се намеква в „Евангелие от Юда”, е убит с камъни от другите апостоли (това ми звучи много правдоподобно).
Или пък се е обесил, след което е избухнал и вътрешностите му са се разпилели, както твърдят някой каноници, които не могат да понесат различни версии за едно и също събитие.
Така или иначер - все кофти работи.
Но аз не вярвам много на историзма в евангелията, щото са пре-написани от същата църква, която, точно когато ги е препнаписвала наляво-надясно, също така е твърдяла, че индианците нямат душа.
|
Re: Да бъде волята Ти от Demetros на 26.01.2010 @ 13:33:21 (Профил | Изпрати бележка) | Стоя доста далеч от всякаква форма на защита на написаното в библията макар богослов аз не съм християнин целта на този "хепи енд" е да зададе въпроса лишава ли се от символа на предателя персонажа Иуда в този особен поглед към неговата съдбовна мисия в живота виждаме един човек в общение с бог до степен на изживяване на единение с творение и творец и тежка мисия човек би помислил че това ще е "агнец за световна жертва" но ето че лъсва момента с крайната цел предателство /за пари/ за без пари/ прехода от ниво на осъзнаване към крайна цел/функция ми е леко особеновата ...бях обвинен вече че търся логика тук където тя не се цели .... за това стига логика искам замо да питам това ли е пътя на посланието ти "единението не променя крайната цел" ? |
]
Re: Да бъде волята Ти от marcusjunius на 26.01.2010 @ 14:55:27 (Профил | Изпрати бележка) http://marcusjunius.blogspot.com/ | Деметрос,
От доста време се опитвам да се науча да не обвинявам когото и да било за каквото и да било - ако "обвинен" в твоя коментар се отнася до нещо, написано от мен, то вероятно не сме се разбрали. Но това не е проблем.
На въпроса ти. Имам особено виждане са посланията на литературните текстове - както съм писал много пъти, смятам, че всеки прочит на един и същи текст всъщност го превръща в... друг текст. Интерпретативните матрици на хората са толкова различни (дори и при близките по мислене хора), че няма начин да се постигне еднакво "разбиране". Удоволствието (или неудоволствието) от един текст идва от налагането му върху собствената матрица. Така че този текст не настоява на едно единствено послание.
Що се отнася до посланието, което аз като читател взимам от този текст (след като съм му бил автор, като едното не пречи на другото), то вероятно е, че осъждането на нещо винаги има отсрещна страна, която е възхищение. Че целта на един щастлив живот понякога може да бъде много странна. Както и, че вероятно ние често си въобразяваме, че разбираме Бог. Но това аз говоря на себе си, докато чета. Друг прочита друго. Ей такива работи. |
]
Re: Да бъде волята Ти от apostolicia на 26.01.2010 @ 15:49:49 (Профил | Изпрати бележка) | Знаех си, че вече съм го чела! И даже съм го коментирала, така че ти си знаеш какво мисля по текста - харесва ми и при втория прочит :) |
]
Re: Да бъде волята Ти от mariq-desislava на 26.01.2010 @ 19:12:04 (Профил | Изпрати бележка) | аз го четох необременена от всякакви библейски препратки и някак ми звучи истинно, каквото и да значи това |
Re: Да бъде волята Ти от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 26.01.2010 @ 20:54:36 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Интересна трактовка!Срещала съм версията, че Исус сам е помолил Июда да го предаде, за да се сбъдне предсказаното и да се осъществи ,,жертвата,,.И че , всъщност, Июда прави не по-малка жертва, поемайки вината и ,, предателството.
А и всички книги от последните години-"Гностическите евангелия","Свитъците от Мъртво море", "Тайната история на библията","Месианското наследство"-всички те дават едни или други трактовки и нюанси, така че-защо не и тази!:)Макар, разбира се, това да е само единия слой на творбата...
Поздравления за тази творба!:) |
| |