автор: janita

Когато съм сама,
когато ми се плаче
и сълзите се стичат
под моите клепачи,

запявам тъжна песен,
мелодия без ритъм,
мечтая да е есен,
в гората да се скитам,
върху килим от жълти
листа или червени.
Сред голите дървета
спокойствие за мене
най сетне ще настъпи
и аз ще го усетя.
Мигът на мойта скръб е
далечната планета
в вселената от пошлост,
от злоба и измама,
във пустата душа,
от мъка изтъкана.
Когато съм сама,
когато ми се плаче
от моите сълзи
се ражда стих, обаче
той тъжен и самотен е
като сираче...