на Вл. Висоцки /25.01.1938 – 25.07. 1980/
И аз, като теб:
Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад.
Уж случайно, когато ме срещат - не ми е приятно,
Щом ме тупат по плешките, просто умирам от яд.
Бих захапал ръката, ако ще да е даже на брат ми.
Не обичам след себе си всякакъв вид коментар.
И нощем и денем аз винаги все съм си същия.
Не понасям подплата.Душата ми няма хастар.
Многоликите хора не влизат във моята къща.
Подлудяват ме дяволи шепнещи в мойто ухо,
чужди тайни интимни за евтини клюки комшийски.
И ме втриса, когато пред мен се говори едно
а от други го чувам- извъртяно по византийски.
Даже капчица газ му е много на бурето с мед,
сладостта да превърне в горчива омраза за всеки.
И безсмислен страхът е, да плуваш при буря в море,
щом лъжица вода, би могла да удави човека.