Той живееше близо до мене,
в осеметажен, панелен блок,
имаше малко рошаво куче
и го наричаше просто - Дог!
Всяка сутрин излизаше в осем,
с малка мрежа и кучето Дог,
вървеше бавно по тротоара
и свиваше после зад сивия блок.
След десет минути отново забързан,
с мрежа, пълна и кифла в ръка,
го виждах аз да се връща,
свирукайки си с уста.
За всички останали хора от блока,
той бе, може би просто съсед,
който си плащаше наема точно
и редовно хвърляше кофата смет.
Аз пък тогава учех за изпит
и само чаках да стане пет,
за да отида да купя цигари
и да посрещна своя съсед.
И ето - зад ъгъла тъмен,олющен,
на нашия сив и панелен блок,
се разминавахме ние забързано,
само че вече - без кучето Дог!
И точно, когато си мислех че няма
да ми каже дори - Добър ден!
Той ми намигна и с устни изпрати
една въздушна целувка за мен.
Когато се връщах си тананиках
и тичах нагоре по стъпалата.
Три рози, с малка бележка
вече ме чакаха пред вратата:
"Ти си прекрасно момиче,
приеми от мен този букет!
Ела на кафе тази вечер!
С обич: твоя съсед"