Лято е, мили мой.
Светът може да бъде малък
като лист хартия.
И са без значение виелиците
и трите метра сняг пред вратата,
само нарисувай
две смешни сърца на листа,
нежни длани и няколко усмивки,
сложи слънце в горният ъгъл,
щурец до реката в долният
и четири стъпки, които прегърнати
вървят към вратата.
Лято е, топъл мой,
когато очите ти
са по-зелени от фикуса,
който си нарисувал до вратата,
когато дъхът ти
е по-осезаем от димът,
който си надраскал над комина,
когато си сложил димящо кафе
до неоправеното легло,
захвърлил си съвсем абстрактно обувките
и не си оставил място за ураганите,
нито за снежните преспи.
Лято е, беззимен мой...