| Жената остаряваше много бързо. Дори мътното й напукано огледало не можеше да скрие очевидното. Около устата й се врязваха дълбоки бръчки, под очите си имаше синкави торбички и жълтеникава гуша загрозяваше овала на лицето й. Съкратиха я преди месец. Без предизвестие, без осигуровки, без обезщетение. С последните си пари успя да плати наема, тока, парното и водата. Вече се къпеше само три пъти в седмицата и после обикаляше да търси работа. Дори и на Женския пазар не я искаха заради липсващите й предни зъби. Приличаше на проскубана кокошка с оредялата си коса, дебелите бедра и тънките прасци, с провисналия корем. А допреди няколко години беше хубавица...
Винаги се беше издържала сама и ценеше свободата си. Някога любовници не й липсваха – лепяха се за нея като мухи на мед. Приятелките й отрано надянаха брачния хомот и се обезличиха в перачки и чистачки, останаха си с едното средно образование. А тя беше тази, по която мъжете им въздишаха, с която можеха да разговарят. Момичето мечта, момичето красавица. Грозноватите й връстнички отдавна дундуркаха внучета и неверните им съпрузи нощем приласкаваха главите им на рамото си, а тя зъзнеше в самотното си легло. С какво бяха заслужили да живеят по-добре от нея?
Не беше спала с мъж от 15 години. Тогава се влюби безпаметно. Той беше с нищожен пенис и с безпогрешен усет за душата й. Колегите им се чудеха как тя е с него – лошата му хигиена и сприхавият му характер ги караха да го избягват. Беше готова на всичко: да отгледа децата му, да слугува на възрастните му родители. Най-сетне той се реши на развод, но точно тогава жена му се разболя от рак. Отдръпна се от любовницата си, а след смъртта на съпругата си ходеше несвестен. Никога повече не я потърси. А тя не започна друга връзка. Постепенно хубостта й изтля, а шансът да си намери съпруг изтече като пясък между пръстите.
Старият навик на красавица я караше да изпъчва бюст и фатално да замрежва поглед всеки път, когато срещнеше на улицата представителен мъж – много често твърде млад. Щом я пронижеше ироничната му усмивка, тя се сгърчваше и в такива моменти неистово ненавиждаше тялото си. Прибираше се вкъщи и вадеше албума със старите си снимки, гледаше ги и виеше от болка като умиращо животно.
Сутрин тя ставаше и ако не беше ден за къпане и търсене на работа, навличаше над пижамата стар анцуг. Вглеждаше се в огледалото и старателно изскубваше острите бели косъмчета, покарали по брадата и над горната й устна. После отиваше до кварталния магазин и си купуваше пакет цигари, брашно и мая. Никога не хвърляше трохите от хляба, а ги изсипваше на перваза на прозореца. Гълъбите идваха и кълвяха лакомо. Имаше един бял, прошарен с черни перца – само той не отлиташе, щом тя отвореше прозореца, а се доближаваше до ръката й и чакаше храната. Беше единственият й приятел, единственото същество, което не я отминаваше с презрение. Тя редовно миеше перваза от курешките на птиците, защото се страхуваше, че хазаите ще й направят забележка.
Ако не намереше пари, щяха да я изхвърлят на улицата. На кого да се обади? Отдавна не поддържаше връзка с никого, беше се затворила в тъжния си свят. Нищо не получи от родителите си – те оставиха всичко на женения й брат и той не се сети, че има сестра. А онзи мъж, онзи мъж, който попари душата й... По-добре да умре до казана за боклук, отколкото да го потърси...
Вчера се доближи до контейнерите с надеждата да намери нещо за ядене. Изплаши се не толкова от вонята, колкото от вълчия поглед на бездомника, който я беше изпреварил.
С тази беззъба уста, мислеше си иронично, може би беше идеална за свирки. Пълна безопасност за клиента! Просто трябваше да излезе на околовръстното и да си чака късмета. Все щеше да изкара за единия хляб. Цял живот беше правила безплатна любов, някой трябваше да се отчете за удоволствието на всичките тези мъже, които я прегазиха и продължиха към опрощаващите обятия на безличните си жени, които не можеха да се опрат и на малкия й пръст!
Нямаше никакви пари – нито стотинка. Замеси останалата й шепа брашно само с вода и сол. Довечера щеше да излезе и да обикаля улиците за фасове..
Тя изяде клисавото хлебче. Останаха само няколко трохи. Събра ги в шепа, за да глътне и тях, но се отказа и отвори прозореца. Белият гълъб долетя и се приближи до ръката й. Тя сграбчи пърхащото топло телце. Жената също беше гладна.
Публикувано от valka на 23.01.2010 @ 12:19:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Глад" | Вход | 22 коментара (58 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 20:45:45 (Профил | Изпрати бележка) | Мъка ли е, не ми я хвали. |
]
Re: Глад от vanya777 на 23.01.2010 @ 23:40:49 (Профил | Изпрати бележка) | Жестоката гола истина!
Трудно се излиза от раказите ти! |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 24.01.2010 @ 09:48:09 (Профил | Изпрати бележка) | Надявам се да не са лабиринт. |
]
Re: Глад от Markoni55 на 23.01.2010 @ 18:57:32 (Профил | Изпрати бележка) | Жестоко!
Кофти е, че е събота, но няма значение. И в понеделник да го беше пуснал, следя творбите ти и щях да го прочета.
Много е пипнат - от всякъде. Умееш ги нещата, просто владееш материята и си я връткаш както си искаш. Резултата - поредното разтърсващо творение. Жестоко! |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 19:01:00 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че не го подмина! |
]
Re: Глад от Limonka (danist@abv.bg) на 23.01.2010 @ 19:10:53 (Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | Не толкова гладът, колкото несправедливостта на живота ни прави жестоки...
А ти пишеш толкова майсторски, че дълго след прочитането, съпреживявам историята. От тази тръпки ме побиха... |
]
Re: Глад от betina на 01.02.2010 @ 20:07:39 (Профил | Изпрати бележка) | Колко мъка има по тоя свят... Омотани в егоистичното си благоденствие, сме слепи. Шамар е разказът ти, Аноним. За който го усети. |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 02.02.2010 @ 08:52:38 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за този коментар! |
]
Re: Глад от kristi на 27.01.2010 @ 00:00:51 (Профил | Изпрати бележка) | Дали отлъстели души, потънали в себеохолство и обслужващи не по- малко потънали в собствения си сос тела, ще прочетат разказа ти?
Аз ще помълча...
!!!!!!!!!!
|
Re: Глад от anonimapokrifoff на 27.01.2010 @ 11:42:15 (Профил | Изпрати бележка) | В един друг сайт ме обвиниха, че не познавам живота. |
]
Re: Глад от Haramiata на 18.02.2010 @ 23:02:22 (Профил | Изпрати бележка) | "Бездомно куче ...
В очите му
бездомието на човека се оглежда"
|
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 12:39:18 (Профил | Изпрати бележка) | Животът през последните години е тъжен. Поне за много хора. |
]
Re: Глад от Lisica на 23.01.2010 @ 12:46:07 (Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12 | Виждала съм и мои учители от основното училище да ровят по контейнерите. Тогава ми стана окончателно ясно накъде върви тоя свят......Давам по левче-два, а после? Какво става с тези хора, къде отиват, къде изчезват?...... |
]
Re: Глад от savana на 24.01.2010 @ 10:55:52 (Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg | Не, мила - не мисли за света, а мисли за България накъде върви. Трябва като барон Мюнхаузен да се хванем за косите и сами да се измъкнем от клоаката, в която ни натикаха. |
]
Re: Глад от anonimapokrifoff на 24.01.2010 @ 11:57:52 (Профил | Изпрати бележка) | На когото му е останала коса, да се хваща за нея! |
]
]
Re: Глад от esennolisto на 25.01.2010 @ 20:35:20 (Профил | Изпрати бележка) | Животът винаги е бил тъжен, и не толкова..и всякакъв. Не мисля, че са само последните години.
А произведението е хубаво! |
]
Re: Глад от mariq-desislava на 23.01.2010 @ 12:29:49 (Профил | Изпрати бележка) | Голям текст, Аноним, и това не е някакъв безличен комплимент, като жив се усеща. Прииска ми се да изляза на снега, който тук вече е до коляното и да напиша в самото му сърце тъжно-снежно продължение на разказа, с пълен и неочакван обрат. Но знам, че това никога няма да стане. |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 12:40:23 (Профил | Изпрати бележка) | Писането или неочакваният обрат? А би било хубаво да се случат. |
]
]
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 12:41:07 (Профил | Изпрати бележка) | Действителността си е жестока, откъдето и да я погледнеш. |
]
Re: Глад от lenami19 на 23.01.2010 @ 13:00:57 (Профил | Изпрати бележка) | Белият гълъб беше единственият й приятел...но жената също беше гладна.
Честно ли? Догади ми се от това.
Но ти пишеш страхотно. |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 13:02:37 (Профил | Изпрати бележка) | Ами то си е гадно, но нещата са опрели до оцеляването, а там правила няма. |
]
Re: Глад от regina (radost.daskal@gmail.com) на 23.01.2010 @ 13:38:44 (Профил | Изпрати бележка) | ей, това му се вика - да ходиш по ръба на живота!
браво, Нимо! |
]
Re: Глад от iskraveselinova на 23.01.2010 @ 13:52:27 (Профил | Изпрати бележка) | Без да пресилвам...това е най-доброто, което съм чела до момента в Хулите. Голям текст! |
]
Re: Глад от roza1 на 23.01.2010 @ 15:12:03 (Профил | Изпрати бележка) | Хубав разказ.
Ако беше само художествена измислица би било чудесно.
Поздрави!
|
Re: Глад от anonimapokrifoff на 23.01.2010 @ 18:46:04 (Профил | Изпрати бележка) | Би било, но тогава пък спешно ще трябва да посетя психиатър. |
]
Re: Глад от kasiana на 23.01.2010 @ 16:16:51 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепен разказ за нелицеприятната действителност, която
се шири ,уви, около нас...
Поздрави, Аноним!!! |
]
Re: Глад от vladun (valdividenov@abv.bg) на 24.01.2010 @ 18:30:01 (Профил | Изпрати бележка) | Написано майсторски! Иска ми се да е гротеска - все пак финалът е, в известен смисъл, отворен... |
Re: Глад от anonimapokrifoff на 24.01.2010 @ 19:10:30 (Профил | Изпрати бележка) | Финалът в крайна сметка е една тенджера супа и още два дни живот. |
]
Re: Глад от Haramiata на 18.02.2010 @ 23:10:15 (Профил | Изпрати бележка) | "Като няма прокопсия-
плюл съм в тая орисия!" |
]
]
Re: Глад от nikoi (boo@abv.bg) на 24.01.2010 @ 22:13:49 (Профил | Изпрати бележка) | И това е само началото, осъзнах наскоро.
Не знам дали ще заспя.
|
Re: Глад от anonimapokrifoff на 25.01.2010 @ 19:06:19 (Профил | Изпрати бележка) | Човек, за да се съхрани, трябва понякога да застава над нещата, колкото и егоистично да е. |
]
Re: Глад от joy_angels на 25.01.2010 @ 20:56:41 (Профил | Изпрати бележка) | Mного болка е насъбрала душата, която пише такива разкази.
Поздравления и за този, Аноним! |
] | |