автор: GINKO_PRIM

Стои и ме гледа. А в очите му плътно е нищото.
Разпознава ме само по устните. Дълго ги пие.
После тъжният цвят на гласа му ме гали. Различен е
и изпълва света ми с усещането за магия.

Плисва шум на море във ушите и мирис на лято,
прежаднялата младост внезапно от нейде се връща.
И наместо с очи, той проглежда чрез мене, докато
ми поднася душата си в шепи, да пия до дъно.