автор: dedenze

Информационните технологии се развиха пред очите му. Помнеше годините,
когато притежанието на справочници за материали и градивни елементи, беше
голяма ценност. Пред книжарниците се извиваха опашки. Да не говорим за книги
и забранена литература.

В дома си ревностно пазеше стотици хартиени издания, купувани с трудно заделени срадства. Сега е лесно – Гугъл- нет – тема на български, автор, проблем. За нещо по- сложно, пак има решение. Искаш ли да знаеш, няма ги старите ограничения.
Прогреса на човечеството се дължеше на труда на инженерите и технократите. Малко бяха богатите сред тях. Родиха се нови науки и хора посредници, с основна задача да реализират постиженията и направят пари. Вече никой не може сам да се реализира, особено в сферата на изкуство,спорт, култура, техника без добър менажер. Всичко се комерсиализира. Така монетарната система завладя света. На върха са банките и застрахователите. От недостатъчно заплатения труд на създателите се хранят хиляди други. Години след това, много от тях оценяват, че е било по- добре, безвъзмездно да подарят и популяризират откритията си за всички хора. Особено в индустрията за човешко унищожение.
Колко години още хората ще плащат на концерна Кока-кола, заради тайната формулата на водно-захарния сироп, храни, коли, машини, лекарства и пр....
Монетаристите казват, че труда трябва да се заплаща. Лентяйте не може да получават равно с работохолиците. На пръв поглед вярно твърдение. Грешката
е в системата за оценка на труда. Много от великите откриватели във вековете са умирали в нищета. Кое е по- ценно левия крак на един футболист или теорията
на Айнщаин за относителността. Монетарното, агресивно масажира егото на
индивида – ти си по-добър, работиш повече, притежаваш повече. Добре, а имаш
ли време да мислиш, не преяждаш ли, не можеш ли да водиш по-скромен
живот. Какво ти е нужно за един добър живот? След смъртта пак нямаш нищо. Паричната система създава фалшиви ценности, опасни за бъдещето на разума.
Стареца усещаше забравеното старо. В спомените му изплуваха всички
учители безвъзмездно отдали знания, труд и време за да стане човек. Тогава
продължи своите записки – отдаване.

- Началото е трудно, трябва да излезеш от схемата. Трябва да изключиш,
че ще получиш нещо материално. Не мисли за ежедневните нужди. Богатството
е временно, то подчинява цялото ти същество и те превръща в негов слуга.
То те лишава в пълният смисъл на думата от свобода. Първата стъпка е да
подариш нещо на някой непознат, тихо, без хвалби и веднага да го забравиш.
Втората, ако знаеш нещо полезно, да го споделиш с другите безплатно.
Знаем, че доброто образование струва скъпо. Създадена е цяла световна система за платено образование. Лесно може да се направи достояние на
всички. Достатъчно е лекциите, упражненията, програмите да бъдат отдадени
в информационното пространство. За щастие това вече се прави. Безвъзмездният достъп до пълна и качествена информация, започва да подрива основите на монетаризма. Много хора разбират и са узрели за това.
Системата отговаря на удара с десетки ограничения и закони – патентно дело,
авторско право..., но тя е безсилна когато автора сам се откаже от съмнителните
си „права”. Нека пофантазираме за малко:
Преставете си, че някой гений открие евтин способ за палене на водата.
Той е привърженик на безвъзмездното отдаване на знания и технологии
на другите. Публикува в нета с пълни подробности. Само след няколко месеца света ще бъде друг. Монетаристите ще го обявят за луд. Хората ще го уважават
като месия.
Хубавото е, че това вече не е фантастика, то се случва и разраства. Разума
трябва да го подкрепи. Истински религиозните, отричащи материалното също.

Безвъзмездното отдаване е чиста неподправена любов- какво повече е нужно !?