автор: Sarita

Изгубил си възможността да чувстваш
и крачиш пак - гробовно тих сред нощната тъма
изгубил чувствата си, блясъка в очите -
размити сякаш сред човешките лица.
Безброй години си изгубил безнадеждно
от страх да скочиш смело, ако ще - в калта.
Сега събираш спомени нелепи,
опитваш някак си безвкусни все неща.
А вътре в тебе нещо, знаеш, свети
и сам ти помниш вярната следа,
но скован в оковите си клети,
клонил си ниско робска си глава.
Какво да кажа още, приятелю неверни?
Излъга себе си, но не можа света.
Сега къде си - има ли надежда
за твойта бедна, бляскава душа?