автор: hristam

А тази нощ ще се сбогувам с себе си
/с теб миналата вечер се сбогувах/.
Комина ми е пълен с луди призраци -
като живота ми. Кикотят се фалшиво.

Издухват паяжината от миглите ми вихърно
и драскат в прахоляка петолиния.
Беззвучно ми е. И до крясък тихо
в прииждащото тежко нощно синьо.

А в някаква довчерашна реалност
дали ще си останем неизгубени?
Две пламъчета нежност в огледалото.
И малка снощна музика за влюбени.