автор: nikoi

О,нека да си сложим тази вечер маските
(не мога да се примиря със своето безличие),
да изиграем няколко етюда примирение,
да разменим по шепа реплики от онемели думи.
Ще погреба сценария (да не напомняме на себе си),
с уверен жест ще се гримирам с безразличие.
О, нека да сме пъстри като сън на циганка:
красиви, със невидими костюми от безумие.
И нека да запалим свещите от реквизита
(останаха от непразнуваните ни годишнини),
да стоплим паяжините от недоверие,
да удължим агонията на своите сенки на стената
О, нека има купища лирични междуметия,
(разкошни са, облечени в излишък).
Завесата ни всяка нощ е спусната, любими,
но нека тази вечер да сме истински театър!
Ще бъдеш влюбен.. Ще си разменим местата-
отива ти, как само ти отива тази роля..
Ще взема твоите реплики "Не искам!" и "Не мога."
Нехайно с твоя зимен поглед ще се взирам-
ще разпознавам непокръстени съзвездия
през замъгления все още общ прозорец.
О, нека тази вечер да си сложим маските-
трагикомично утро обещава да ни аплодира;
усещам- ще забравим да се поклоним,
усещам, че ще сме забравили къде сме:
И преди края, уморени от импровизиране
ще бъдем себе си за първи път.
Завеса.