Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | От "Разговори с Мавъра"
- Не мога да си представя - казах веднъж на Мавъра - информационното общество! Все за него говорите. С какво се различава от днешното? Питах Професора, той ми изнесе едночасова лекция за теорията на Тофлър, за нанотехнологиите и за това как информацията е единствения ресурс, от който, колкото повече черпиш, толкова повече се увеличава - и нищо не разбрах!
Ще ми се просто, по човешки някой да ми обясни...
Вървяхме по алеята на крайбрежния булевард, край редицата запалени през една или през две, може би за икономия, улични лампи. Паркът щеше да прилича на бедна коледна елха, ако не бе фарът отсреща, в края на пристанището, който ярко осветяваше залива като прожектор от върха на кула.
Мавъра се спря до близката лампа.
- Виж тази лампа – каза той и посочи глобуса, който пръскаше рехава жълта светлина – а виж сега и фара и кажи: каква е разликата между тях?
- То е видно – отвърнах – светлината на лампата е слаба, а лъчът на фара е силен, сигурно го забелязват чак от отсрещния бряг!
- Странно нещо е светлината – каза Мавъра – това всъщност са безброй малки светещи частици, отделни фотони... но ти пак не ми отговори... Ясно е, че едната светлина е по-силна от другата, но защо?
Все още не знаех защо ме изпитва и какво цели с това. Продължих:
- Е, да кажем, защото лъчът от фара е насочен и кондензиран, а светлината от тази лампа се разсейва в пространството наоколо...
- Разсеяна светлина – повтори сякаш по-скоро на себе си Мавъра – такава е обикновената светлина. Представи си сега фотоните в нея. Виж ги как се движат във всички посоки, как се суетят нагоре-надолу, блъскат един с друг, въртят се хаотично и безцелно... Неефективни, слаби частици, които, откъснали се, угасват, „умират” преждевременно, неуспели да дадат всичко от себе си и мракът ги поглъща, без да успеят да реализират вътрешната си енергия.
И ние хората – каза той – сме фотони. И ние би трябвало да сме „сгъстена светлина”! Всеки човек има вътрешен заряд, всеки носи светлината в себе си като фотоните, но виж наоколо хората: повечето само мъждукат, много са преждевременно угаснали, а има и такива, които никога не са били запалени. Сега сме само „разсеяна светлина”.
Колко много хора днес прахосват енергията си!
Колко много усилия хвърля всеки от нас, за да осигури препитанието си. Колко много неща ни разсейват: дребни, ежедневни, банални, но тъкмо те ни отнемат времето, силата и енергията, спират устрема ни, гасят ни и ние сме тласкани като билярдни топки в една игра, която не е нашата игра, а по-скоро на съдбата, в която сме въвлечени; удряни от необходимостта, от нуждата, готови на компромиси и забравяме, че имаме едно основно, главно предназначение – да светим!
Да светим? - помислих си аз. Но нали все още повечето хора живеят само за насъщния си?
- Голяма е тогава разликата – казах – между тази лампа и светлината на фара...
- Само донякъде – каза той. – Но помисли още малко: има ли светлина, която да е още по-сгъстена и целенасочена от лъча на този фар, където ВСИЧКИ фотони са активирани максимално и трептят в синхрон в пълната си сила?
- Още по-сгъстен лъч светлина – отвърнах – не може да бъде нищо друго, освен лазерния лъч. Лазерите са такава светлина.
- Ти ме попита – каза Мавъра – каква е разликата между сегашното и бъдещото общество? Ето и аз ти отговарям: такава е, каквато е разликата между лазерният лъч и светлината, идваща от тази обикновена улична лампа.
Защото кое отговаря повече на човешката природа: разсеяната светлина или светлината на лазера? Всеки сам може да си отговори като се запита какъв е бил като дете, какви са били мечтите му. Кой е искал да бъде слаб, обречен фотон, вместо да искри, да сияе с пълната си мощ, заедно с всички? Ние инстинктивно се стремим даже не към светлината на фара, а към още повече – към максимално сгъстената светлина, която наричат лазер.
Публикувано от viatarna на 19.01.2010 @ 14:08:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 60835 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Сбита светлина" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сбита светлина от kasiana на 19.01.2010 @ 17:21:41 (Профил | Изпрати бележка) | "Кой е искал да бъде слаб, обречен фотон, вместо да искри, да сияе с пълната си мощ, заедно с всички? Ние инстинктивно се стремим даже не към светлината на фара, а към още повече – към максимално сгъстената светлина, която наричат лазер."
!!!!!!!
Поздрави на Мавъра:)))
|
Re: Сбита светлина от tomatroev на 19.01.2010 @ 19:22:12 (Профил | Изпрати бележка) | Трогнат съм, казва, целувам и ръка!))
Бъди силна светлина!
|
]
Re: Сбита светлина от sineva на 19.01.2010 @ 19:58:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за интересната лекция, Тома!
Уча се на мъдрост от теб!
Здравей!:)))))))
|
Re: Сбита светлина от tomatroev на 20.01.2010 @ 12:31:41 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност от Мавъра, от Професора и от другите Учители! Аз съм само ученикът им, който събира от тук от там, от всякъде по малко:))) Да видим накрая какво ще се получи!
Поздрави, Синева! |
]
Re: Сбита светлина от Danielita на 20.01.2010 @ 03:52:19 (Профил | Изпрати бележка) | Тома, тука си навлязал яко в мои териториални води и добре плуваш. Ако си спомняш "Физиците поети станаха, поетите - физици". И още ме е яд, че не се срещнах с твоята мила компания.
Спокойно, лекции няма да чета, само искам да направя някои уточнения.
Светлинните източници за които говориш не могат да светят сами, нужни са източници на енергийно захранване и изпълнение на редица условия.
Така е и с човека - може много да му се иска ярко да свети, но ако не събере нужните знания и умения, ако не е имал добри учители, включваики семейството, средата и не на последно място обществото, няма да засвети.
А що се отнася до това дали всички трябва да бъдем лазери, аз казвам "не". Свещта е изиграла не по-малка роля за човешкото развитие от лазера. "Пламъче на вощеница" е будило народния дух в най-трудни моменти!
Поздрави! Дани |
Re: Сбита светлина от tomatroev на 20.01.2010 @ 12:17:06 (Профил | Изпрати бележка) | Развам се, че съм в твои води, а дай боже и някай ден буквално да съм в американски води! Знам, че при теб физиката и поезията са двете страни на една монета, и за мен донякъде е така. А иначе тези текстове, които сега пиша, стремя се да са максимално кратки, сбити, едва ли не афористични, където може, и даже се страхувам, че последните взеха да стават малко по-дълги и да не доскучеят. Но добре е като са кратки, да остане и нещо недоизказано. Благодаря, че се включи с твоите допълнениея към темата. Сигурно може да се говори още много.
Поздрави!
Тома
|
]
Re: Сбита светлина от karambol на 20.01.2010 @ 23:27:36 (Профил | Изпрати бележка) http://pitashtia.blogspot.com/ | Тома, а маршируващите в единен строй есесовци?
Лазерната светлина е имено такъв синхрон-фотоните еднакви и крачат в единен строй.
Съществуването няма цел. Живота си е самодостатъчен. Поне не е известно някой да ни е задавал отвън цел. Тогава щеше да е лесно, но няма такова нещо. Имаме пълната свобода да избираме, но май не умеем да се възползваме от нея. |
Re: Сбита светлина от tomatroev на 21.01.2010 @ 01:46:49 (Профил | Изпрати бележка) | Много точни въпроси, защото и с двата си в десятката. Метафората с фотоните и лазера не е идеалната и тъкмо там е ахилесовата и пета. Който е запознат по изтънко с природата на лазера, ще му мине през главата и сравнението, което ти правиш! Крайно неприятно, защото е точно обратното на това, което искам да внуша! Затова много внимавах и използвах други изрази: ВСИЧКИ фотони са "активни", "трептят" в синхрон, те са в пълната си "мощност". Наблегнах на това, че всички "светят", а не че всички са насочени в една посока / лъч /. То малко работата стана като снопа стрели на хан Кубрат и "фашиото", снопа пръчки на Мусолини - зависи как ще го погледнеш!
За втората ти забележка - също много точна. "Съществуването няма цел" - казваш ти. Нещо подобно стои в основата на екзистенциализма на Сартр, нали - "съществуването предхожда същността". Накратко, приемам донякъде, донякъде не приемам.
Поздрави! |
] | |