автор: Liulina

Една пътека разорана от житейските бразди,
по нея крача обладана от бъдещите дни,
в ръцете нося наше днеска и снимката на вчера,
отпред е слънцето и него следвам тебе да намеря.

Ти трябва да си моя спътник, нали уж съм вселена,
студено ми е и стискам в кътник любов несподелена,
не давана на никого, не търсена от никой, обградена,
запазена стоя зад сто стени, за да не съм пак наранена.

Ако ти си спътникът може и да се пребориш
и всичките стени водещи към мене да събориш,
аз вече хич не съм красавицата спяща и трептяща,
а съм просто жената с гордост честна, сиромашка.