автор: HariMarSui

Наистина беше най- красивата сред всички набрани ябълки. И цвета и и лъскавата кожа, и всичко. Само да не се хвалеше толкова много. Направо дотягаше. Всички други ябълки вече роптаеха. Не можеха да я понасят вече.
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм, не като вас.
- Стига! Престани да се хвалиш! Омръзна на всички. - се обади една малка ябълчица. - Бъди по- скромна. Знаеш ли какво са казали хората? Казали са: ,, Хубавите ябълки ги ядат прасетата.
Разговаряха си ябълките и никоя от тях не видя двете червейчета. Те също си размениха думи. Едното каза на другото:
- Аз ще влеза съвсем леко в тази горделивка.
- Аз ще те последвам- се обади другото.
Така тихичко и лекичко се провряха в ябълката, че даже и тя нищо не усети. Толкова се беше замаяла от хвалбите си. Червейчетата вършеха бързо своята работа. Много бързо я вършеха. И слушаха. Ябълката казваше, че е достойна за царска трапеза.
Когато бяха поднесени ябълките и така или иначе попаднаха в човешките ръце, се случи вече, всички знаете какво. Ами, просто тя не можеше да се яде. И наистина, горделивата, красива отвън ябълка, беше изхвърлена.
То е така и с хората. Може чевекът отгоре да е лъснат, а в главата да е блъснат.
Повече скромност, моля. Повече скромност.