автор: tuty_fruty

Да не държа вехтории ми казаха скоро;
че кътам си ценности, но усещам умора
и най – вече пространство като стена ме притиска;
разпродажба налага се, макар да не искам...

На тезгяха прострях първата кукла от тати.
Първоначални цени посредством различни похвати
определих и продължих да нареждам
излагайки отминалите свои надежди.

Овехтял албум от прашното детство;
няколко топчета – от приятел наследство;
повяхнала роза от първата среща,
станиол от бонбони, любовна бележка.

Терличето първо, което с мама оплетох;
цитати от притчи, в които се врекох;
честитки приятелски за делник и повод;
обич събирана – без дълг и без довод.

Купувачи дойдоха и всеки разгръща,
парите подават, но аз твърдо отвръщам:
„ За продан не е”.
Извинявам се и с охота
парче по парче си прибирам живота.

17.01.2010
Евелина Пашова

http://amailiya.files.wordpress.com/2010/01/garagesale.jpg?w=262&h=274