Това момиче ми напомня за есен.
За отлитащи птици
и за отиващи си хора.
За силуети от годините неусетно отнесени.
За онези думи, останали неизговорени.
Това момиче ми напомня за вятъра
и за неща отдавна, отдавна отминали.
За тъжните спомени,
за старите приятели.
За очите им,
останали в мене завинаги.
Това момиче ми напомня болката
и чувството, че все пак още съществувам.
За тъжните мисли, обсебващи ме неволно,
когато изпращам някой още неотпътувал.
Това момиче не тревожи сънищата ми.
И това, че ще ме надживее крепи надеждите ми.
Ръцете му са топли, когато ги докосвам.
Разказват ми, че всичко е толкова крехко…