автор: renegat

Врьхлитат ме моменти
от миналото може би
Буря от чувства се
надига вътре в мен

Попадам аз в плен на
собствената си особа
Защо обричам се така?
Не знам защо стоя сама в нощта

Прекарвам дните си на кея
Чакам да се върнеш ти
А ти пътуваш някъде далеч
по гребена на вълните ти вървиш

Аз не мога да те стигна
Опитвам, но не става
Ти си толкова далеч
и аз отново съм сама

Очаквам да прекрачиш
прага на моята врата
Да те прегърна и усетя
Да те почувствам пак до мен

Но химерата ужасна полазва ме в нощта
И опитвам се да избягам аз за сетен път
Повтаряш ми, че ме обичаш
А ти познаваш ли това?

Какво за теб е любовта?
Нима са само думи?
Кажи ми ти?
Защо мълчиш?

Сега си празен и далечен
Опитвам се да намеря правилния път
Но ти все още ми пречиш
Върви си ти от мен. Дай ми свобода

С какво заслужих аз това?
Нима лъжите за тебе са игра?
Защо си толкова коварен?
За какво ли се обрекох аз?

Но ще тръгна някой ден
по правилния път и няма
да те чакам вече да
престъпиш моята врата

Сега ти казвам последно сбогом
Сега прощавам се с тъгa
Сега показвам ти вратата
и очаквам да не се обърнеш ти

Върви не спирай ти
Свободата ми дари
Обичам те! Това не е игра
Обичам те но остави ме сама