Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | От "Разговори с Мавъра"
- Това заглавие – каза дъщеря ми – по-добре го махни, да не се излагаш! Фейсбук само буквално се превежда така, а иначе означава нещо съвсем друго. Попитах я какво.
- Откъде да знам! – отвърна. – Някакъв си техен израз, непреведим на български...
На мен пък ми харесваше. Интернет не е книжарница и милионите хора, които са в мрежата не са писатели, но нали всеки един от тях е запечатал там своите мисли и чувства, запечатал е своя лик, така, както писателят го прави чрез книгите си.
Но недоизказаното си остана. „Лице на книга” – какво ли още друго можеше да означава?
Вечерта излязохме да пийнем по нещо с приятели, говорихме за друго и аз забравих за интернет.
До мига, в който Професора каза, че е време да си ходи, извади портмонето си и докато търсеше дребни монети, една малка снимка изпадна на масата. Улисан, той не я забеляза.
- Професоре – каза господин Н. – вие като някакъв младеж, носите снимка във вътрешния си джоб!
Професора я взе и с трепереща ръка се опита да я прибере в портфейла, но после се отказа, вгледа се в снимката и дълго стоя така, като че я вижда за пръв път. Накрая тихо отвърна:
- Това е жена ми. Тя почина през 98-ма във Франция. Станаха вече дванадесет години, откакто я няма...
- Съжалявам – каза господин Н. – Наистина, не знаех!... Не, всъщност знаех, но... не предположих...
И ние се почувствахме неловко не по-малко от господин Н. Макар че съчувствието тук нямаше да помогне с нищо, ние също изразихме съжалението си, но Професора ни спря:
- Недейте... няма нужда! Всъщност – каза той като ни подаде снимката – отдавна исках да ви я покажа, добре стана така...
От избелялата снимка ни гледаше усмихната не много възрастна жена с дълга пепеляворуса коса.
- Само тази снимка ми остана от нея – продължи Професора - Не мога да я съживя и да я върна, но сега, поне докато говорим, за малко, нека да имам илюзията, че тя е тук, до мен.
После всички станахме да си ходим. Другите се прибраха, а аз и Мавъра тръгнахме да изпратим Професора. На връщане разказах на Мавъра за разговора си с дъщеря ми. Лица на книга, снимките – ето кое липсваше в пъзела!
Той се спря.
- Знаеш ли, че в някои села има още стари хора, които не дават да ги снимат с фотоапарат! Защото, според тях, душата им ще остане в снимката...
- Нали по същата причина – отвърнах аз - аборигените са вярвали, че ако някой ги нарисува, ще умрат. Духът им ще напусне тялото и ще се пресели в картината!
- Донякъде е истина – каза той. – Но всъщност не е ли това начина, който хората са измислили, за да победят смъртта? В една книга, в една картина, в една снимка или в един сайт човек може да е жив и след физическата си смърт. Не е ли това ФОРМА на живот? Вярно, нетрайна и несъвършена, твърде примитивна...
Но аз знам – завърши Мавъра – че ние все някога, рано или късно, ще измислим и по-съвършени и трайни форми, ще видиш...
Публикувано от valka на 16.01.2010 @ 22:42:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 77299 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Лице на книга - 2" | Вход | 3 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лице на книга - 2 от diva_voda на 16.01.2010 @ 23:14:10 (Профил | Изпрати бележка) | Скъпи професоре, защо не слушате дъщеря си, а приемате / и превеждате / всичко буквално:)))))) Та интернет съвсем не е простО форма на живот, нито простА форма дори ; още по-малко опит човек да "остане" след смъртта:))))))) Уважаеми, та това Е именно онази част от действителния ни живот, която СЪВСЕМ СЪЗНАТЕЛНО, но още неумело ... живеем и опитваме да КОНТРОЛИРАМЕ САМИ. Обърнете внимание, като дори определяме имената си:)))))) Правим се на богове и ... експериментираме ...върху самите нас. Разбира се, малцина успяват, останалите - хм...карикатури...- т.е. истинско постижение -дори нямат чувство за хумор...
Предайте искрените ми почитания и на останалите господа от компанията. А Вие, браво, забележителна дъщеря! Поздравявам Ви! |
Re: Лице на книга - 2 от tomatroev на 16.01.2010 @ 23:44:33 (Профил | Изпрати бележка) | Уважаеми колега, можем ли да обощим и да го кажем тогава по професорски така: Интернет е просто още един прост начин да се правим на богове!:)))
Вярно ли схванах мисълта ви?
За съжаление вече е твърде късно и другите или са заспали или пък някъде са се запили, но утре ще им предам.
Аз съм съвсем трезвен, но Вашият коментар така ме зарадва, горд съм с дъщеря си и ще си сипя едно питие:)) Наздраве! |
]
Re: Лице на книга - 2 от diva_voda на 17.01.2010 @ 09:43:26 (Профил | Изпрати бележка) | Скъпи професоре, Вие сте неустоим чаровник:)) умеете да поднасяте комплименти:))))))) но като истинска дивачка, не мога да се въздържа и да не уточня - не аз, баща ми беше професор:))))))))
И, да - схванали сте мисълта ми напълно правилно:)
Рано е да Ви отвърна с наздраве! сега, но, надявам се, ще имам повод занапред да го сторя:)))))))
Удоволствие е да се разговаря с Вас! |
]
Re: Лице на книга - 2 от tomatroev на 17.01.2010 @ 11:07:12 (Профил | Изпрати бележка) | За мене е НЕ по-малко удоволствие!
Спокойно, драга, хубаво е да сте дивачка, пък Ви и отива на името! То и аз съм дивак тука от един остров, / всъщност полуостров /, баща ми не беше професор като Вашия, но пък бе от ония хора, на които им казват "дървени философи"! И, както виждате, крушата не е паднала далече от дървото:)))
За съжаление не можах да присъствам на последния философски симпозиум в София, където виждам, че сте се забавлявали добре!
Дерзайте, колега! |
]
Re: Лице на книга - 2 от diva_voda на 17.01.2010 @ 11:42:23 (Профил | Изпрати бележка) | :( Грешите, колега, НЕ ме допуснаха - казаха , че само по препаска не отговарям на дрескода :( ... |
]
Re: Лице на книга - 2 от tomatroev на 17.01.2010 @ 12:14:48 (Профил | Изпрати бележка) | Е, значи съм се объркАл, колега! Но нищо, предполагам че ще получите покана за следващия симпозиум през лятото който ще е тук на тема: "Морето и неговите трудови хора". Там ВСИЧКИ ще са боси и голи:))) |
]
Re: Лице на книга - 2 от diva_voda на 17.01.2010 @ 15:16:42 (Профил | Изпрати бележка) | е пак нЕма да си махна препаската пък:)))))))))))) |
]
Re: Лице на книга - 2 от tomatroev на 18.01.2010 @ 16:58:12 (Профил | Изпрати бележка) | "Идвай лято, отивай си зимо!" - казал св. Атанасий на днешния ден...
Хубаво, нали! |
]
Re: Лице на книга - 2 от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 17.01.2010 @ 12:28:50 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Hm.тази част е по-слаба...очаквах повече след първата...
Да, наистина, в йерархията на човешките потребности/пирамидата на Маслоу/, себереализацията /и творчеството/са на върха, вкл. и като начин да оставиш нещо след себе си-тоест да победиш тленността, но точно Интернетът?!?С цялата му анонимност, условност, с хилядите самоличности от един IP-адрес, с цялата подмяна на ценностите и откъсване от реално общуване...И точно тази агресивна мрежа фейсбук, която като пипала на октопод се опитва да обсеби мислите ти, прятелите ти , живота ти...Но го прави така хитро и под благовиден предлог...не се заблуждавайте, Приятелю! |
Re: Лице на книга - 2 от tomatroev на 17.01.2010 @ 14:38:21 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност се опитвам да кажа едно и също нещо, явно понякога по-добре, друг път - по-зле... че като се почне от пирамидите в Египет, през писмеността, фотографията и накрая интернет - тенденцията е все ПОВЕЧЕ хора да имат възможност да оставят СЛЕДА след себе си, някакъв веществен / или невеществен в интернет / ЗНАК за себе си, защото се смятат за ВАЖНИ. Макар че по принцип - дали ще си построиш пирамида в пустинята или ще си направиш профил в интернет, разликата не е кой знае каква голяма - всичко е суета...не се заблуждавам... но искам да покажа тенденцията, че ВСЕКИ /сега, в интернет - буквално всеки, няма ограничения, ако ще и да сме 5 милиарда! / може да задоволи суетата си и да покаже, че неговото съществуване е важно.
В това трябва да има някакъв смисъл / може би и умисъл? /.
Поздрави!
|
]
Re: Лице на книга - 2 от Danielita на 18.01.2010 @ 01:28:57 (Профил | Изпрати бележка) | Тома, идеята ти за форма на живот след смъртта е чудесна:
"Но всъщност не е ли това начина, който хората са измислили, за да победят смъртта? В една книга, в една картина, в една снимка или в един сайт човек може да е жив и след физическата си смърт. Не е ли това ФОРМА на живот? Вярно, нетрайна и несъвършена, твърде примитивна..."
Веднага направих връзка с разказа на Дедензе за предсказанията. Има хора, които предсказват по снимка, значи, може би има нещо в образа, независимо на какъв носител е- хартия, платно, електронен и т.н. Нали и Исус е оставил образа си върху плащеницата ( и това ти го казва един атеист!?)
В същото време поддържам мнението си за Интернет саитовете, изразено в коментара ми към първата част на разказа ти.
Много поздрави! Дани |
Re: Лице на книга - 2 от tomatroev на 18.01.2010 @ 23:24:19 (Профил | Изпрати бележка) | И аз, макар че не обичам Църквата, харесах допълнението ти за снимките и за образите, които остават, има някаква магия, нали!
А за Интернет, не се учудвам, щом пише:"произведено в Америка", като знам криитичното ти отношение към "американската мечта".
Ние тука сме още като "Дядо Йоцо гледа" и се лъжем по лъскавкото!:))
Радвам ти се отдалеч!
Тома |
] | |