автор: nikoi

Не е ясна звездица-
мъгла е, ще ме прощаваш.
Не ти целува десницата,
менци не носи по залез.
Заран коси не разресва-
на кръстопът изгори ги.
По тлаки не пее песни-
гласът й все не достига.
Нея не я люби Змеят,
нивга не води хорото.
Всички бягат от нея-
най- бързо бяга Доброто.
Не е и шарено пиле-
кукувица е в душата.
Никога не е гнездила,
ще отлети за отплата.
Щом през плета се покаже-
хала проклета извива.
А из селото приказват-
дружките й- самодиви.
Сянката да ѝ зазидаш
в къщата- ще се събори.
С нея на черква да идеш-
ще ти се срути отгоре...

Мале, измий ми лицето
с трижди вода светена.
Как ти изтрайва сърцето
да имаш за чедо мене?