автор: jantreya

Стоя зад стъклото и гледам с наслада,
като зрител в театър, в централната ложа,
как мъглата навън ту се вдига, ту пада,
сякаш бяла завеса пред сцената божа.
И е стария свят. И е всичко познато,
но когато потъне в магията бяла,
и фрагменти от него извае мъглата
той отново се ражда. И пак е начало...