автор: esme

текст: Яндра&Есме
режисьор: У.

Обяснителна бележка:
Много е дълго
***************




Забравил за
мишената от чувства
сред скършени стрели
и лъскави куршуми
танцуващият път
опомняш
все по-сбогуващо
все по-вековно
забравил за
краката и очите
перата
там
на закачалката
преглъщаш капки интуиция
запомнено
Ти:

Ти помниш снегопадът
белокрили чапли
горите смушкани
в железните реки
и простреляният в лудостта ловец.

Ти помниш по пътеките
наум изречени мълчания
хълмове с мравуняци
и хукналите стъпки
надолу по опънатият хоризонт.

Ти помниш номера си
на усмивката
когато любовта бе приютена
сред термитите
в роса от скрити пещери.

Ти помниш самотата
на загубените ключове
изхвърлените очила
които не подхождаха на слънцето.

Ти помниш крачещият кръг
дъждът на листопада(несъбуден)
там чучулигите не пееха
в трънака смел.

Ти помниш по листата
се оставих
като нарисувана прашинка
и нанизвах капките
за да не счупвам
огледалото си на парчета.

Ти помниш хорът пеперуден
забиващ в немите сърца
небесни копия от звуци
с крила минорни
мантри ококорени.

Ти помниш
в очите на прогледналите
птици
надникна малкото дъждовно време
за секунда
в облак.

Ти помниш езерният полумесец
нанизал на рогата си
негата
на юли вечерите огладнели
от неизпита пот
са устните изсъхнали.

Ти помниш
съблякох часовниците
до пружина
всяка неизпълнена минута
се разливаше в луната
и крясъците на врабчетата
поглъщаха потта ми.

Най-важното не помниш
забравата
на сладкото
с изгърбеното време
прескочило
усуканите крачки
на спомени окапали
отдавна
преди всички есени.