автор: wingstofly

Идваш всяка нощ в съня ми,
хващаш ме в капана на невъзможното,
докосваш нежно ръката ми
и вървиш редом с мен
през неописуемите светове.
Пресичаме пустинята
на ежедневието -
сигурни, нежадни
и спираме в оазиси
не като спасение,
а като едем,
като въздишка
като пълнота,
полагам в скута ти косите си
и не говорим никога,
единствено очите ни
споделят истината,
дланите намират любовта,
а останалото е
отдавна забравено
отдавна прогонено
бълнуване за несамота.

След изгрева
ми остава само едно сърце,
което заспива,
само едни очи,
които не виждат в деня,
само едни ръце,
които не те намират
и едно безумно усещане,
когато те срещна случайно -
за тежък, убийствен махмурлук,
защото, дори да не знаеш,
вече съм те изпивала.