Пристанах на времето.
Отделих очи от хоризонта и ги потънах в себе си.
Загребах поглед надълбоко.
Има да се търпи.
Не е останало място за мъка.
Ще дойде оздравяло, когато треската отмине.
Ще седне до сърцето.
Ще му попие челото с влажна кърпа и ще почака да изплаче-
времето с теб.