Прекрасен ден бе днес,
изгря за мен с усмивка,
започнал, може би, нощес
в съня под топлата завивка.
Направих някого щастлив –
Приятел го нарекох;
друг пък – посветил ми стих –
и аз в сърцето го понесох.
Сладка тръпка във гръдта
пониква плахо като цвете;
да сбъдна нечия мечта
у мен надежда пак просветна.
Да победи доброто по света
на лягане си пожелавам;
и утре пак да е такъв денят,
отново обич да раздавам.