автор: dara33

Когато осиротяха птиците
и тишината превзе света,
едната ми ръка прегърна тебе,
а другата протегнах към морето.
Прегърнах го във тази тишина.
Заплаках с птиците тогава.
Сълзите се превърнаха на пара
и сляха се със полета небесен.
Когато осиротяха птиците
в душата ми настъпи тишина.
Навярно бавното умиране е
тихото сбогуване. Самотни птици.