автор: ditaer

Преражда се нощта,
във пелени от полумрак,
загръща ни.

А звездна светлина,
омайващо добра,
прегръща ни.

Изправени стоим-
един пред друг сега,
все същите.

Една безкрайност сме,
тъй слети във едно.
Присъщо е.

И музика звучи,
рефрен на любовта.
Все същият.

Родиха я звездите,
предаде я нощта.
Могъщо е.