От керемидата до покрива
не стига времето
да са зелени раменете
и вместо люлка
мах на гълъб,
и вместо дума
хоризонт пред стъмване -
какво ще ражда в зимните си пътища,
не пита никой
ореха -
ковачите пироните си запокитиха,
стените се извиха на прощаване,
а къщите проскърцаха недорисувани .
Притихнаха дърворезбари –
пътят на длетото
с две криви линии
през живота хукна
и им отказа прошка
за прекършените пъпки.
Накрая Кръчмата
с приведените рамене -
употребената монета
дрънчи в душите
и не вярва,
че равномерните й ръбчета
отдавна са предатели.