автор: traveller

Повехна зимата.
Така се взря
в сълзата на преситените мисли,
че да съм сам е дяволски понятно,
а глътката ми плач
е хлъзгав смисъл,
за който преднамерено греша -
разбрал,
че верни думи ще намеря.
Причините отдавна оглушаха
от следствия,
неволно изкатерени.
Разбирам се
дори когато падам,
макар да ми се вие свят от ниското.
Простете ми
и правото да страдам,
и новото домогване до истини.

Повехна зимата.
Така сама
стопи си снеговете на прощаване.
Поникват в мен парченцата тъга,
които ми пося,
за да раздавам...