ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 991
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 991
 |  Добре дошла отново самота ...
Чух стъпките ти.Знаеш ли..? Очаквах те...
Ще те почерпя с малко тишина ,
останала от скорошните празници...
Ела седни... и да запалим по цигара ...
Забравих, ти не пушиш, не понасяш дим...
Ревнуваш ме от него, той ти пречи,
със него си говорим, с теб мълчим ...
Кажи сега ...къде се беше запиляла..?
Помислих си, че няма да се върнеш .
Грешал съм явно... идваш си сама ...
Отново тук си, мен за да прегърнеш...
Какво видя по тоя свят широк..?
На колко хора подари прегръдка..?
На колко си отнела сън дълбок ..?
И колко са душите дето сдъвка ..?
Е хайде...лека нощ.До утре самота ...
Навярно уморена си от пътя ...
Почивай си, ще се опитам във съня
да те прегръщам, ти не си ми чужда...
Публикувано от valka на 10.01.2010 @ 10:53:08
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "...Очаквах те..." | Вход | 8 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ...Очаквах те...
от kasiana на 29.01.2010 @ 10:54:26
(Профил | Изпрати бележка) | Самотата в много моменти е Рай за творците...
Тя е любимата/любимия, музата, която се совва от нищото,
за да се сътвори слово, музика, картина...
Харесах стихотворението и особената задушевност,
която си постигнал чрез персофицирането на Самотата!!!
Поздрави!!!
Каси |
Re: ...Очаквах те...
от miromax на 08.02.2010 @ 11:32:14
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей... Благодаря ти за коментара.Радвам се, че те е докоснало това което съм описал...
Поздрав...miromax... |
]
Re: ...Очаквах те...
от voda на 10.01.2010 @ 11:43:58
(Профил | Изпрати бележка) | "И колко са душите, дето сдъвка?"
Защо я посрещаш, щом я познаваш добре?
Прочетох всичките ти стихове, Миро.
Все тъжни. Затова те търси самотата.
Тя по тъжните ходи...
Но стихът е хубав.
Поздрави! |
Re: ...Очаквах те...
от SARITA на 10.01.2010 @ 11:47:29
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Харесва ми сарказмът, с който посрещаш самотата.
Дано само да не го преживяваш твърде много...
Поздрав! |
Re: ...Очаквах те...
от paula на 10.01.2010 @ 12:05:07
(Профил | Изпрати бележка) | Самотата идва винаги при този, който е готов да я приеме и я очаква.
Тя често е спътник на много хора, но някой не я приемат лесно,
а други я очакват и прегръщат..
Време ти е да се отървеш от нея, Миро!
Приятелска прегръдка! |
Re: ...Очаквах те...
от paula на 10.01.2010 @ 12:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | Искам да те поздравя с мой стих! И е време да я изпратим..
Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце.
И тъй... двете да си поговорим
за Болката със грозното лице,
за Тъгата малко да поспорим...
Не дава ми да легна, да заспя,
че скучно ù е, иска да се стопли.
При друг не може, пък нали съм и сама...
За Любовта дойде да ми припомни -
как уж приятелка добра била,
а тръгнала и нейде се е заиграла...
... и Съжалението дебнело сега...
(от Клюката това разбрала)
Прегърнах силно мойта Самота,
поканих я за гост във мойта къща,
(сама не исках да съм през нощта)
приятелка е... при мене все се връща. |
Хм! Аз искам да питам
от SARITA на 19.01.2010 @ 21:20:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Защо не отговаряш на коментарите? |
Re: Хм! Аз искам да питам
от miromax на 26.01.2010 @ 20:11:48
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей SARITA нека отговоря и на твоят въпрос.
Защо не отговарям на коментарите .
Правя го когато мога ...и най вече когато съм готов да го направя ...
Понякога се бавя но моля за извинение и разбиране всички които пишат коментари по мои произведения.
Оценявам всеки коментар и за мен всяко мнение е от голямо значение.Замислям се над тях и благодаря на всички защото често пъти намирам отговори на въпроси които си задавам именно в тези кометари ...Благодаря ти, че беше тук и си споделила времето си с мен ...
Поздрав miromax |
]
Re: ...Очаквах те...
от sineva на 20.01.2010 @ 11:09:42
(Профил | Изпрати бележка) | Я, изгони тази ,,самота,,!
И въобще не я прегръщай!
Просто нека денят ти да се напълни с много ,,празници,,... за душата!
Тогава наистина ще се почувстваш добре!
Здравей, Миро!:))) |
Re: ...Очаквах те...
от miromax на 26.01.2010 @ 20:02:56
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей sineva ...опитвам се само, че много са тези които ще ме подкрепят тя е ужасно упорита.
В крайна сметка дори и да не я прегръща човек, тя просто изчаква удобен момент за да му напомни за себе си.
Такава и е работата на нея САМОТАТА...да запълва пространството около самотниците ...
Поздрав от мен miromax |
]
Re: ...Очаквах те...
от Nita на 27.03.2010 @ 11:52:56
(Профил | Изпрати бележка) | Самота...
Ужасното безсъние и сковаваща й прегръдка ...
Жалко , че не са ти чужди , Миро ,жалко !
Макар тъгата ,с която е пропит този тъй дълбок стих , искам да ти кажа , че това е един от най-хубавите ти и че безумно го харесвам !
Накара ме да се замисля колко силен трябва да си ,за да приемаш самотата като своя приятелка или може би се свиква ...
Не знам ,но да си сам е много различно от това да си самотен ,а да свикнеш с това чувство е наистина трудно !
Идват прекрасни празници,а е жестоко да са изпълнени с тишина ,която после подаряваш на онази "приятелка " !
Дано скоро си тръгне ,Поете, дано ! |
Re: ...Очаквах те...
от miromax на 11.04.2010 @ 20:23:24
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Nita !
Според един мит, разказван от Платон...в началото хората са били двуполови същества и са се наричали" андрогини". Те притежавали белезите на двата пола.Били изключително горди същества, заради което върховният олимпийски бог Зевс, решил да ги накаже.
Зевс разделил телата им на две половини...така,че разпределил във всяка половина, тези белези които формирали двата пола- мъже и жени. Обърканите нови същества започнали да търсят своите предишни половинки, за да постигнат отново изначалното си единно съвършенство.много рядко обаче двете половинки на някогашен "андрогин" са се срещали отново.Когато все пак такава среща станела, между двете половинки се пораждал -eros- любов- и чрез нея те постигали любовно единение, което им напомняло за щастливите времена, когато човешките същества са били цялостни...
Търсенето на своята половина продължава и сред потомците на
разПОЛовените андрогини -- да търсиш и намериш точно тази половина, с която да постигнеш блажената цялост...
Дали е възможно..? Кой знае...може би някога се е случвало...
Може би... |
]
Re: ...Очаквах те...
от Nita на 06.05.2010 @ 10:11:24
(Профил | Изпрати бележка) | | А може би още се случва ... стига да вярваме -в себе си , в половинката си и в любовта ... Може би не е толкова трудно да намериш половинката си ,колкото да осъзнаеш , че това е тя и да я запазиш . Може би това е най-трудното , но както казваш ти - може би ... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
