автор: bilqna_popova

Необяснимо явление
е това … Разминаването .
Обратното на Събиране .
Обратното на Оставане .
А ти и аз във неделята .
Гледам те през листа от здравец .
Над бялото си голо рамо .
Над черната си презрамка .
Малката черна рокля .
Грее слънце , готвиш спагети .
Вали дъжд , но не пада сянка .
Аз съм с твоите зелени очи .
Толкова да е трепетно …
Дъх на глътка кайсиева ,
изпита между целувките .
Набързо почувствана от небцето .
Чувствам , че е неделя .
Твоят вятър ме обладава .
Спира светът да се движи .
Всичко вътре във нас остава .
Не е време за нещо неясно .
Чаках те на някакъв ъгъл .
Години чаках . И съм пораснала .
До зеленото на това безумие .
До червеното на страстта му .
А грозотата ни замерва с камъни .
Понеже сме голи .
Понеже сме любовта ни .
Необяснимо ми става вече .
Събра ни точно това –
Разминаването .
Общ ни е оня път ,
в който сме гледали поотделно …
Преди да съм те познавала .