автор: clarissa

Ех, ще бъдеш май последна,
нищо, че за мене се ожени…
И не ми е, за това, че те сънува,
и като ме гледа – вижда тебе.

Ала знаеш ли какво е да очакваш
сто години с трепет някой,
и когато най – накрая те събуди,
да е заради това, че е изгубил друга?
И да искаш всичко да дадеш,
но да няма кой да иска да го вземе –
във заключено сърце
твоето сърце да блъска.
Сто години – и шестнайсет будна
клетвата за вярност не престъпваш,
но във сватбените обещания и думи
от отражението нейно да потръпваш.
И да плачеш нощем, че не можеш
да изгониш от лицето му тъгата,
и да си готова да изчезнеш,
за да е щастлив със другата?


В отговор на http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=45402 *blush*