хората открай време се мъчат да открият тайните, а тайните и така си живуркат спокойно и хич не ги е еня за нас.
Свободата или "свободната воля", както се оказа, я няма. Когато си помислим да направим крачка, то мускулите вече са се свили и ние сме се заклатили.
Знанието за вселената ни е космически недостатъчно и освен едно голямо "бум" нищо друго не сме измислили. А на това, което сме измислили нищо не може да се върже. Естествено, твърдим, че ей сега ще намерим "тъмната материя" и за това стреляме по комара на тъмно.
Секса е много готино нещо, ама защо, не ни е ясно. Казват, че по-сигурно нещо си е пъпкуването, ама това е занятие на тези, които още не са помирисали секса.
Живота от своя страна си тече, но от време на време се сецва, та все се питаме защо и накъде се е повлякъл. Естествената му цел е старостта, но тя е за "избраните", които упорито се опитват да си припомнят какво беше.
Смъртта от своя страна е съвсем парадоксална, защото умират и много от тия, които въобще не са живели, докато много от документирано умрелите продължават да ни се мотаят из главите.
И така достигнахме до единственото сигурно знание, че главните неизвестни са миналото, настоящето и бъдещето. Поради което краищата на света трябва да ги търсиме сред тях. А пипнеме ли единият край и кълбото ще се търколи и ще стигне чак до друг край... ама чакайте - той другият край през това време се е разлистил.
А защо да ги търсиме из времето дето и така не го разбираме, а не из пространствата. Ето, единият край е днес, а другият е на луната в чаша вино.