автор: estela41

Босонога, волна, пъстрокрила -
съща самодива лека -
тичам из поляните на август,
и не диря никъде пътека...

Ручеят зове ме във листака,
мами ме със ромона си нежен.
Уморена в зноя: лято, пладне...
аз към него с жажда се навеждам.

И със устни - трепетни и влажни
дълго пих водите му студени,
докато засищах тази жажда -
огънят копнежен в ...мене..

Тръснах мокри, ленени къдрици
и нагазих в злачната трева,
но...не чувах вече зов на ручей:
просто...някъде тече...вода...!?