ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 973
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 973
 |  Моето утро е синеоко.
Посребрено и с топла длан.
С поглед
наднича дълбоко
в зелените ми очи.
Толкова е щастливо,
че отдалеч му личи.
Бръчките му
искри пръскат,
греят като звезди.
Усмивката му е птица,
и върху устните гнезди.
Моето утро ме чака
в кварталното кафене-
за да прогони мрака
със ясните си рамене.
С мисъл съм сътворила
щастие да ми дари,
шал да е от свила,
в ръцете ми да звъни...
Моето утро вярва,
че съм неповторима.
Види ли ме се втурва,
радва се,че ме има...
То обхожда със нежност
всяка моя извивка.
Словата му са безбрежност,
гласът му е завивка.
Моето утро е синеоко
и ласкаво като море.
Двамата пием със него
най-чудното кафе.
Диана Загора
Публикувано от alfa_c на 08.01.2010 @ 23:18:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Може би е..." | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Може би е...
от diva_voda на 09.01.2010 @ 07:27:16
(Профил | Изпрати бележка) | С подобно утро - "синеоко" - как няма да са ведри и ясни дните! Залива този стих,Загора, с нежност на талази залива!
харесва ми! |
Re: Може би е...
от Ufff на 09.01.2010 @ 08:31:44
(Профил | Изпрати бележка) | WOW!
Чудесни настроения! Все зеленооки;) По синьото. |
Re: Може би е...
от angar на 09.01.2010 @ 10:12:06
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Неповторима си, Загора! Какво щастливо утро - завиждам му на компанията, с която той сутрин си пие кафето!
Чудесно е стихотворението ти!
Но нима може да се каже така: "Бръчките му искри пръскат, греят като звезди."? Какви са тия бръчки? Утрото ти какво е - младо старче ли? "Трапчинките му се смеят, греят като звезди!" Или "Трапчинките му искри пръскат, ..." би трябвало да напишеш!
А и във финала: "Двамата пием със него/ най-чудното кафе." - какво му е чудното на кафето ви не се разбира. Думичката "чудно" е обобщаваща; а когато някоя дума изразява всичко, тя и нищо не изразява. Безцветна е. Както, когато в един сноп са събрани всички цветове, резултатът е сиво, или в по-добрия случай - бяло. С някакво много различно, съвсем неочаквано, но конкретно качество би трябвало да е кафето ви! Нещо като:
"Двамата пием със него
синеокото ни кафе."
Просто исках да си побъбря с тебе. Защото много харесах стихотворението ти!
|
Re: Може би е...
от ZAGORA на 09.01.2010 @ 23:15:49
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки ден започва с утро.То е предвестник на нещо ново,което ще донесе деня.Младостта ,angar,e състояние на духа,усещане и няма
нищо общо със тялото.И да знаеш, бръчките са по-красиви и по-истински
от някакви сладникави трапчинки.Даже и се сещам сега за една стара
градска песен:"Само бръчки по челата ще ни спомнят знай,че обичахме се нявга-ти и аз безкрай..."Та точно те-тия красиви, мили,затрогващи бръчки и искрят,и греят...Ако поискаш можеш и ти така да ги видиш...
Кафето е чудно,защото е подсладено с мимиките,с жестовете,с погледите,
с премълчаните и с недоизказаните думи на любовта.Когато в един сноп
са събрани всички цветове,angar,резултатът е абсолютно и безусловно само един-бял цвят.В сивия има и черно,а той е отсъствие на цвят.Белият
цвят е цвета на Бога,събрал в себе си пълната гама от цветове на Битието.Безцветен цвят просто няма -това са две анти-думи и взаимно се
унищожават като плюс и минус.Забележи-кафето не е "хубаво",не е "ароматно",не е "дъхаво" или каквото и да е там,а е имено"чудно"Всичко в тоя свят е чудо!Благодаря ти.Аз също се радвам,че си побъбрихме! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
