На М. Ю.
На раменете ѝ тегнат заснежени върхове,
затова
в очите ѝ текат пролетни реки.
Ръцете ѝ милват зората,
а галят сумрака нозете ѝ.
Устните ѝ са сладки като сълзите, които
сърцето - прозрачно като песен - изпива.
Душата ѝ е нетърпимо синя, като есенно небе,
и отлита с напредващата слепота на мисълта ѝ.