автор: dressy

като пускаш реките
да плуват из нарисуваните небеса
разбъркай следите си вързани на възел
и в кутия за писане

дръж чай
достатъчно изсушен
достатъчно черен
да напишеш с него останалата част
от света
портрета на стената
усмивките зад третата врата
прашинките сълзи
падащи от златните ти мигли
раздели на дълги отсъствия разказаното
обели ябълка от едната и страна
зачертай излишното
мислите
здравия разум
и пий десет глътки преди събуждане
разстоянието между
дъжд и чай
е само оранжево
в което никога не си пътувал
а къщата на тайните
ще спи в очи на пътник
в който ще оставиш себе си
добър на тръгване
добър на нямане
когато пуснеш реките да поплуват
в следите си завързани на възел