автор: pin4e

І-

Пръстта е суха. Суха като гърлото ми.
Вали от девет до към три следобед,
когато погребенията свършват...
И после няма смисъл да се моля.

-ІІ-

Не помня филм ли беше. Или баба
ми е разказвала проклетата история.
Но всяка дума, уловена в кадър
е пускала корони или корени

в детинския ми мозък... Като свлачище.
Сменил море за песъчлива суша,
която дявол може да разплаче,
а Господ примирено ще изслуша.

-ІІІ-

И сякаш си я спомням на колèне,
зарила пръсти с пръст – като в огнище –
събирайки парченца вечна тленност,
от първия етаж… и до Всевишния.

А гробът е обратното на кула –
стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!
Там няма нищо повече от нула.
... Освен ръцете ù, които помнят.

До костите на татко... И надолу...
И няма бъчви с мъдро грозде пълни.
И няма враг – да ù прелее воля;
приятел – за да ù запали пъкъл!

-ІV-

Градът се е разраснал – като клюка,
и себе си надмогнал да прескочи.
Надсвирил и тъга и земна музика,
и Бог... И грамофонните му плочи!

V-

Залязва слънцето – кълбиста мълния –
и пада като кум пиян на сватба.
И няма как по изгрев да възкръсне.
И има как да бъде като брадва...

А крехката ми баба рови, рови...
Събира смърт – частица по частица
в чорапа му – по-тесен от окови,
и по-велик от съкровена липса.

-VІ –

... Ще отнесе, каквото е останало
на новото ни гробище. Където...


Отдавна възмездена спи и баба.
И костите,

          и пръстите ù

                    светят.


***

Градът се разраствал...
И „Паркът за вечен покой” се оказал почти в центъра на града. Днес на мястото на старото гробище има магазин от веригата „BILLA” А зад (или под) всичко това - хиляди човешки съдби... Близките получили известия, че старото гробище се премества на „по-добро място” и, ако искат да запазят нещо от скъпите си мъртъвци, да нарамят лопатите...

Баба ми разказваше как е събирала костица по костица от татко, в чорапите му. Само те останали цели.