автор: naste

И изчезват крилете ми нощем -
през деня ги е срам от света,
закъснява и бързата поща,
няма кой да ми каже, че спя.

На жена ми очите са кратки,
но отдавна потънаха в тях
недописаните тетрадки,
опакованият ми смях.

Няма полети - птици фалират.
Синевата е синина.
Двеста кожи от гърба ми съдира
на сина ми сина.