автор: alabross

Винаги ще си спомням
оня площад
в началото на декември.
Ето ме цял: не поглеждам назад
и не завися от времето.

Светят
празнични дървета над мен
с оранжевите си лампи.
Светът е толкова осветен,
че тебе
да виждам само.

Шаблонно е
да сравним любовта
с полет, твърдят естетите.
Но аз ги питам:
е, господа,
къде да си дяна крилете?

Нали вярва вярващият
във Бог -
че има Бог
му се струва.
Да, няма определение
и за любов.
Но любов съществува.

И аз не мисля
дали съм щастлив.
Площада
просто пресичам.
Знам - не който е жив, обича,
а който обича,
е жив.

3 януари 2010 г.