автор: Marta

Нахлузи си патъците...
намуши си разгащената риза
приглади разбълбукани коси...
И тръгна си, не тихо, не, не се изниза..
така си му личеше- все още се коси...

Голяма патърдия вдигна...
през дворчето ми прогърмя...
изпопретъпка ми невинните, ех не дотам,
цветя...
затръшна портата зелена...
оградата потръпна чак...
така си тръгна днес гневът от мен...

"Как хубава си разярена!..."

Изчаквам следващия гневен влак.