Пусти баби-пияндурки...
Вместо по сиденки с хурки,
тръгнали ми, дръти маци,
с мъжурята в оримаци.
И нали й Голям сечко,
именици, знаш, повечко
имами си по туй времи...
Та как бабити да спреми?
Пощуряха! Мятат /п/ици –
де що има именици,
ич не чакат и покани –
модни навличат сукмани,
па търчат по кьорсофрити.
Издокарани, умити...
Ма кат почнат яко лочини –
на свини замязат в кочини.
Първом бяха у Васил и
посли като са запили –
у Йордана, у Ивана...
Стана тя, къквато стана.
Таквиз пощурели баби
ги не плашат ни тахтаби,
ни грип свински... Брей, курнас!
Дано спрът след Атанас!