Заповядах на сърцето си да те забрави,
но очите ми предателски не спряха да те търсят.
Може би защото не разбират езика на който им говоря,
а може би защото викам тихо, заглушен от нежния шепот на Любовта.
Приисква ми се да си кисела – досущ като гроздето на лисицата.
Надсмивам се над себе си – с гордата усмивка на безнадеждието.