автор: anych

В минутите сетни на сетния час,
Годината Стара когато отстъпва,
заключили в шепите спомен за нас,
да заровиме свойто безпътие.

Грешките наши да разпънем на кръст
и, запалили хиляди свещи,
да затоплим с тела заскрежената пръст
и заченем любов по-гореща.

Ще изгрее в небето най-ярка звезда,
ще забият милиони камбани...
И по новата наша житейска бразда
ще поемем, ръка в ръка, ДВАМА...