Ще го има ли моето утре?
О, Господи, как мразя страха!
Всяка секунда е паника...
Бих избрала пред него смъртта.
"Ако", "Дали" -
въпроси без отговор.
Музика гръмка,
Ози зове да затворя очи.
Нима така ще спре да боли?
Някакви хора нещо говорят.
Жалки слепци!
Не виждат ли,
че не искам да чуя?!
Уморих се. Идва ми в повече
тази тъга.
Може да го няма моето утре,
но тук е твоето "сега".
Ще ме пуснеш ли в него,
за да се скрия? От света...