автор: Liulina

Вмъкваш се в ума ми беден,
взимаш вътрешното от тяло-черупката,
разнищваш го приведен
и ми го сервираш грубо от към дръжката.
Уж си ти, а аз се виждам в думите ти,
провокираш ме и ме събуждаш,
зимният сън е твой патент на ужким,
обичам те когато ме прокуждаш.
Ти ме слагаш гола върху одъра
и се жениш за греховете ми многократно,
а тялото ми не е достойно за дявола
и на ритъма на сърцето си е кратно.
Ти си аз, а аз не съм ти,
спасяваш мирът в мен с истината,
мисля си, че не е невъзможно,
ти разбираш, че не съм хрисимата ...
Кой друг ако не ти дяволе,
ще знаеш аз грешната от какво ще се спася,
в ада земен те обичам ,
защото мога в размисъл да си простя.
Делата ти са ангелски ...
думите ти са истината на всеки,
познах те ... но ти това ли искаш?