автор: miglena

Изплаках се
за да прогледна
в съня
на една душа
Невиждащо
към върха на
огледален айсберг
без спасително въже
се опитва
да пълзи
Нечуващо
за трънливата песен
на славея
обичта прехласнато
по стълбите
на дома й
цъфти
Невидимо
около талията
на девица
звезден пояс
е изляла
Недокоснато
в люлката на
неродено бебе
орис за благо
е втъкала
Непожелано
чорапчето с
подаръци за
детска радост
е напълнила
Неизбежно
към кладата
без съмнения
и съжаления
гордо се е
запътила
Недоналюбено
в трите дни
след сватбите
към нови
приказки
устремно лети
И питам се
защо ли
сънищата
на душата
са така
по човешки
недоизплакани