автор: angar

Добре дошла, Нова Годино!
Ела, на масата седни!
Изпий едно червено вино!

И подслади с лъжица мед!
Че после сме на постна пица
дванайсет месеца поред!

Дали те срещам със надежда?

Разбира се! То инак – как?
Човек, изгуби ли надежда,
в душата му е пълен мрак!

Изпълнени сме със надежди,
докато с нас е младостта,
и ни напускат постепенно,
като листа през есента.

Навярно е от ЕГН-то
и от рождената ни дата.

Но те посрещам със надеждата,
че може и да те изпратя!

С надеждата, че и във тебе,
не ми е вписан оня ден,
във който, близки и роднини,
до гроба ще изпратят мен!